Законодателното решение е противоконституционно, защото въвежда недопустимо монополно положение върху създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети, тъй като предоставя това право изключително на държавата в лицето на „Националното бюро за правна помощ“ и не позволява осъществяването на този вид стопанска дейност от нито един друг правен субект при никакви други възможни правни условия“, пише в искането.

Авторите му напомнят, че според Конституцията монополно положение се създава само в изрично изброени случаи – железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества, сред които не са информационните системи. „Като овластява едно държавно юридическо лице „Национално бюро за правна помощ“ в противоречие с чл.18, ал.4 във вр. с чл.4, ал.1 от Конституцията, да действа като „държава“ , законодателят, позволява на държавата да се намесва едностранно на пазара на създаване на информационни системи за отчитане на правната помощ – „веднъж като носител на публична власт и още веднъж като конкретно държавно предприятие, което е единствения създател на информационната система за отчитане на правната помощ по електронен път“, казват авторите.

Това е и злоупотреба с право и създава опасен прецедент, по силата на който държавата може да обособи едностранно монопол върху всеки стопански отрасъл, което противоречи на демократичната, правова държава, функционираща в условия на пазарна икономика, смятат те. „Като запазва осъществяването на определена стопанска дейност, единствено за държавата и посочвайки конкретното предприятие, законодателят поставя това предприятие в привилегировано положение спрямо всички други стопански субекти, в противоречие с изискването на чл.19, ал.2 от Конституцията за създаване на равни правни условия„.

Разпоредбите допускат още и намеса в дейността на Адвокатурата, която по конституция е свободна, независима и самоуправляваща се, а организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Адвокатските съвети са поставени в невъзможност да осъществяват дейността си по отчитане на правната помощ по електронен път свободно, защото държавата ултимативно им налага, как да правята това – без мотиви и в конфликт с Конституцията, казват авторите на искането.

Те са категорични, че законодателните разпореди са в нарушение и на принцпитие на правовата държава, защото водят до „принудителното отнемане, въз основа на изцяло ново правно основание, на вече придобити от стопанските субекти права въз основа на сключени с адвокатските съвети в страната договори за ползване и поддръжка на информационни системи за отчитане на правната помощ по електронен път. Всичко това се е случило „чрез внезапни, неаргументирани законодателни изменения, без задълбочена оценка на последиците, без спазване на процедурния ред за приемане на законодателна промяна и без обществено обсъждане, противно на формираните правни очаквания на стопанските субекти, е несъвместимо с правовата държава„.

Цялото искане:

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Моля, на основание чл.150, ал.4 и чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България, Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на чл.8а от Закона за правната помощ /Нов – ДВ, бр.13 от 2017 год./, както и на §13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за правната помощ /обн.

ДВ. бр.13 от 2017 год./, като противоречащи на чл.4, ал.1, чл.17, ал.1 и ал.3, чл.18, ал.4, чл.19, ал.1-3 и чл.134, ал.1 и ал.2 от Конституцията.

 

1. ПРЕДМЕТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ, ЧИЯТО ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ СЕ ОБОСНОВАВА

Член 8а. от Закона за правната помощ /ЗПП/ гласи: “Националното бюро за правна помощ създава единна информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети.

Параграф 13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, който е част от консолидирания текст на Закона за правната помощ, гласи: “Въвеждането на единната информационна система по чл. 8а се извършва в двугодишен срок от влизането в сила на този закон. След изтичането на този срок адвокатските съвети са длъжни да използват тази система за електронен обмен на информация и електронно отчитане на правната помощ. Параграф 3 относно чл.12 от закона се прилага и по отношение на заварените и недовършени мандати от момента на влизане в сила на закона.“

1. ОСНОВАНИЯ ЗА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ

1. Противоречие с чл.18, ал.4 от Конституцията.

Разпоредбата на чл.18, ал.4 от Конституцията предвижда възможност със закон да бъде установен държавен монопол върху няколко изчерпателно изброени сфери на обществено-икономически отношения, а именно – железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Нито дейността по създаването на информационни системи като цяло, нито обособени части от същите са посочени в конституционната разпоредба. Държавният монопол е положение, при което по закон изключителното право да се извършва определен тип стопанска дейност е предоставено единствено на държавните предприятия /вж. чл.19 от Закона за конкуренцията/.

Чл. 8а от Закона за правната помощ въвежда фактически състав на монополно положение върху създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети, тъй като предоставя правото такава система да се създаде единствено и изключително от държавата, доколкото Националното бюро за правна помощ, което е държавно юридическо лице, е вторичен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на Правосъдието на Република България и не дава възможност за осъществяване на този вид стопанска дейност от нито един друг правен субект при никакви други възможни правни условия. Създаването на информационни системи, обаче не попада сред дейностите, върху които според чл.18, ал.4 от Конституцията може да бъде въведен държавен монопол.

Разпоредбата на чл.18, ал.4 от Конституцията се явява изключение от общия принцип на свободна стопанска инициатива, предвиден в чл.19, ал.1 и на принципа на гарантиране на еднакви правни условия за стопанска дейност, на всички граждани и юридически лица, предвиден в чл.19, ал.2 от Конституцията. Чл.18, ал.4 от Конституцията не може да бъде тълкуван разширително. Законодателят няма правомощие извън изчерпателно посочените в разпоредбата хипотези да предоставя изключително право за осъществяване на стопанска дейност на конкретно държавно юридическо лице. В този смисъл е и константната съдебна практика на Конституционния съд /Решение №2/1996 год. по к.д.№26/1995 год., Решение №33/1998 год. по к.д.№30/1998 год. и Решение №6/2000 год. по к.д.№8/2000 год./. Така например, обект на конституционно дело е било ограничаването на производството на спиртни напитки, тютюн и тютюневи изделия, като за тях Конституционният съд е обсъдил възможността за попадането им в една от предвидените в чл.18, ал.4 хипотези на „биологично силно действащи вещества“ и въпреки това е постановил, че не попадат в този обхват, и спрямо тяхното производство не може да бъде осъществен държавен монопол /Решение №17/1993 год. по к.д.№14/1993

год./. Нещо повече, Конституционният съд посочва, че „дейностите, за които е допустимо установяването на държавен монопол, могат да бъдат разпределени в две групи: такива, които се отнасят към инфраструктурата на държавата /железопътен транспорт, пощенски и далекосъобщителни мрежи/, и такива, които се отнасят към използването и производството на особено опасни енергии и вещества, годни за масово поразяване на хора и материални обекти /ядрена енергия и радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества/“/Решение №6/2000 год. по к.д.№8/2000 год./. Създаването на информационни системи с всички обособени елементи от тях не попада в нито една от тези две групи.

Противоречието на оспорените разпоредби с чл.18, ал.4 от Конституцията се извежда на още едно ниво. Като се основава на изключителното право на държавата да притежава информационната система за отчитане на правната помощ по електронен път. Така се създава не просто монопол на държавата над информационните системи по отношение на един неин специфичен сегмент – отчитане на правната помощ по електронен път. По този начин Закона за правната помощ поставя създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път в класическо монополно положение.

Следователно, чрез общото правило на чл.8а от Закона за правната помощ, доразвито в параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, според който държавното юридическо лице „Национално бюро за правна помощ“, остава единственият правен субект, който може да създаде информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, законодателят е създал противоконституционно правно положение на пълен държавен монопол в област, която не попада в обхвата на чл.18, ал.4 от Конституцията.

Подобна формулировка овластява едно държавно юридическо лице „Национално бюро за правна помощ“ /държавно предприятие/ по противоконституционен начин в противоречие с чл.18, ал.4 във вр. с чл.4, ал.1 от Конституцията, да действа като „държава“ по смисъла на разпоредбата. Така законодателят, създава положение, в което държавата се намесва едностранно на пазара на създаване на информационни системи за отчитане на правната помощ, веднъж като носител на публична власт и още веднъж като конкретно държавно предприятие, което да бъде единствения създател на информационната система за отчитане на правната помощ по електронен път. По същество това представлява не просто противоконституционно установяване на монопол, но и злоупотреба с право. Така се създава опасен прецедент, по силата на който държавата може да обособи едностранно монопол върху всеки стопански отрасъл, което противоречи на демократичната, правова държава, функционираща в условия на пазарна икономика.

2. Противоречие с чл.19, ал.1 от Конституцията.

2.1. Противоконституционно ограничаване на правото на стопанска дейност.

Член 19, ал.1 от Конституцията, закрепва свободната стопанска инициатива като принцип, на който се основава икономиката на Република България в условията на пазарна икономика и равнопоставеност на видовете собственост. Всички изключения от него са оправдани единствено в предвидените в Конституцията хипотези и съобразно с прогласените в нея принципи. Нещо повече, за да могат правните

субекти да осъществяват своята стопанска дейност в свободни условия, те трябва да могат да действат в условия на правна сигурност, последователност, предвидимост и стабилност на законодателните решения, което е неразривна част от принципа на правовата държава, прогласен в чл.4, ал.1 от Конституцията. Като водещ конституционен принцип, правото на свободна, стопанска инициатива не изключва други основополагащи принципи, включително тези на държавно регулиране и на държавен контрол на стопанската дейност, като според константната практика на Конституционния съд, законодателят принципно разполага с правото да уреди, съответно да ограничи свободата на стопанска инициатива по законодателен ред, но винаги при спазване на определени условия и стандарти.

На първо място, подобно ограничение може да се осъществи на основание на чл.18 и на чл.19, ал.2 от Конституцията /предотвратяване на злоупотребата с монополизма и нелоялната конкуренция и защитата на потребителя/. На второ място, свободната стопанска инициатива може да бъде ограничена, с оглед защитата на други конституционни ценности – например суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост; опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната; особената закрила на земята; защитата на българския език и на националното историческо и културно наследство и т.н. Никоя от горните хипотези, обаче не е налице при така направеното изменение в Закона за правната помощ /обн. ДВ, бр.13 от 2017 год./, въвеждащо оспорените разпоредби.

В конкретния случай, законът предвижда ограничаване на правото на свободна, стопанска инициатива в абсолютна степен касателно, създаването на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път да се осъществява от който и да е друг правен субект извън държавата, в лицето на изрично посоченото държавно юридическо лице /държавно предприятие/ „Национално бюро за правна помощ“. Последицата на изменението е законоустановено изключване от търговския оборот в сферата на информационните системи за отчитане на правната помощ, на всички правни субекти, с изключение на определеното държавно юридическо лице /държавно предприятие/. За да бъде в съответствие с чл.19, ал.2 от Конституцията, подобна ограничаваща правото на свободна стопанска инициатива мярка трябва, на първо място, да защитава друга конкретна конституционно установена ценност при спазване на принципа на гарантиране на еднакви правни условия, и на второ място, следва да е пропорционална, т.е. трябва да преследва посочените в закона цели по начин, който да засяга правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица в минимална степен.

2.2. Неравноправно третиране на инвеститорите в различните видове информационни системи.

Същевременно, монополното положение е наложено върху една единствена част от информационната дейност – електронното отчитане на правната помощ, а дори не върху всички информационни дейности. Подобно селективно ограничаване на сегмент от дадена стопанска дейност, не само, че препятства свободната стопанска инициатива на лицата в тази сфера, но поставя и в по-неблагоприятно положение лицата, които са създали вече такава информационна система за отчитане

на правната помощ по електронен път или са в процес на създаване за осъществяването, тъкмо на тази дейност в сравнение с лицата, които продължават да могат да създават информационни системи във всички други сфери на стопанския живот. Такова избирателно „изтласкване“ от страна на държавата на всички други субекти и налагане на монопол в сфера, изрично изключена от Конституцията, и то в отделен неин сегмент, по неясни причини /липсват мотиви към закона в тази част/, противоречи и на принципа на справедливостта, изрично предвиден в Преамбюла на Конституцията във вр. с чл.18, ал.4 и чл.19, ал.1.

Противоречие с чл.19, ал.2 от Конституцията.

Запазвайки, осъществяването на определена стопанска дейност, единствено за държавата и посочвайки конкретното предприятие, което единствено може да създаде информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, законодателят поставя това предприятие в привилегировано положение спрямо всички други стопански субекти, в противоречие с изискването на чл.19, ал.2 от Конституцията за създаване на равни правни условия.

Законът залага не просто неравни, а изрично ощетяващи условия спрямо дружествата, които работят в сферата на информационните системи и технологии и са собственост на частноправни субекти.

Преди влизането в сила на чл.8а от Закона за правната помощ /Нов – ДВ, бр.13 от 2017 год./, субектите, които работят в сферата на информационните системи и технологии, вкл. за отчитане на правната помощ по електронен път, са третирани еднакво, независимо дали са държавна или частна собственост. След влизането в сила на това изменение правните субекти разработили информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, които не са държавна собственост, са директно злепоставени спрямо едно предприятие, което единствено може да създаде такава система, но е държавна собственост.

Конституционния съд посочва, че „гражданите и юридическите лица при една действително пазарна икономика, която Конституцията иска да гарантира, са по принцип равнопоставени на държавата и общините. Алинеи 2 и 4 /на чл.19 от Конституцията/ се отнасят за стопанската дейност на всички правни субекти“, в това число държавата и общините. За да се спази тази конституционна гаранция, законодателят не следва чрез закон да изключва от конкретен сектор на пазарната икономика частноправните субекти за сметка на държавата в лицето на изрично посочено предприятие. Подобно поведение от страна на държавата е противоконституционно и може да се определи като злоупотреба с власт.

Чрез възприетия подход, държавата изключва правата на всички останали стопански субекти, за да предостави сама на себе си създаването на информационна система в избрана от нея сфера, а именно отчитане на правната помощ. Допускането на подобно положение предпоставка, която поставя в сериозен риск правната сигурност не само в областта на информационните системи и технологии, но и в цялостната стопанска дейност.

Чрез въведените разпоредби се прегражда възможността за конкуренция на предприятията, предоставящи на пазара информационни системи и технологии, и избора на потребителите – в случай адвокатските колегии в страната, извън тези пазарни условия. Такова преграждане на достъп до услуги, наред с предоставянето им в ръцете на един единствен индивидуално посочен субект, при законово изключване на правото на стопанска инициатива за всички други субекти при създаване на информационни системи за отчитане на правната помощ по електронен път, е в конфликт с Конституцията.

4. Противоречие с чл.19, ал.3 от Конституцията.

Разпоредбата на чл.19, ал.3 от Конституцията изисква законът да закриля инвестициите и стопанската дейност на лицата. Посочените разпоредби от Закона за правната помощ нарушават тази конституционна повеля в два аспекта.

На първо място чл.8а във връзка с параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП /обн.-ДВ, бр.13 от 2017год./, въвежда законова пречка стопанските субекти разработващи информационни системи за отчитане на правната помощ по електронен път, да извършват такава стопанска дейност. Разпоредбата предвижда точно и ясно, че Националното бюро за правна помощ, създава единна информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път от всички адвокатски съвети.

На второ място, параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП /обн.-ДВ, бр.13 от 2017 год./ въвежда изцяло ново основание по силата, на което договорите на други стопански субекти, с чиито информационни системи

за отчитане на правната помощ работят отделните адвокатски съвети, се прекратяват по силата на закона и без право на защита на притежателите им. Подобно принудително прекратяване на договорни отношения на основание, различно от предвидените в закона, засяга инвестиционните интереси на засегнатите лица. Закрепването на основание за прекратяване на договорно отношение ex lege, чрез преходни и заключителни разпоредби на стопански субекти, които към момента на сключването на същото са формирали предвидими и съответстващи на действащото законодателство правни очаквания, противоречи на конституцията. Подобно извънредно прекратяване на законно, сключено, договорно отношение, извън общите законови хипотези за неговото прекратяване, нарушава цялостният модел на правна сигурност, при който засегнатите субекти са определили и направили своите инвестиции за разработка, както и в материална база, човешки ресурс, сключени търговски договори, предвидени в тях клаузи за неустойки и други предприети вече стопански рискове.

При това незабавното прекратяване на договорните отношения с изтичане на предвидения в параграф 13 срок от влизане в сила /обн. ДВ., бр.13 от 2017 год./ не е обосновано по никакъв начин и не е съобразено, нито с финансовия план и документите на стопанските субекти сключили договори с адвокатските съвети относно информационната система за отчитане на правната помощ по електронен път. Предвиденият задължителен 2-годишен срок, след изтичането, на които адвокатските съвети са длъжни да използват единствено създадената от „Националното бюро за правна помощ“ информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, не е съобразено с

принципа на правовата държава в условия на предвидимост и достатъчност, тъй като разпоредбата e бланкетна и в действителност всички договорни отношения на адвокатските съвети със стопанските субекти, с чиито информационни системи за електронно отчитане на правната помощ се прекратяват ex lege .

Оспорените разпоредби пряко застрашават цялостната стопанска дейност на стопанските субекти, с предмет разработване на информационни системи и технологии, тъй като незабавното прекратяване на договорните им отношения с адвокатските съвети в Република България с влизане в сила на закона създава реален риск те да попаднат във фактическа финансова невъзможност да развиват дейността си – да реализират печалби спрямо планираните и направени вече инвестиции и разходи, а в последствие – и в състояние на несъстоятелност.

5. Противоречие с чл.17, ал.1 и 3 от Конституцията.

Разпоредбите на член 17, ал.1 и 3 от Конституцията, гарантират и защитават правото на частна собственост. В обхвата на защита попадат и вземанията на стопански субекти, имащи договорни отношения с адвокатските съвети за поддръжка на информационните системи за отчитане на правната помощ по електронен път. Оспорените разпоредби обаче застрашават реализирането на тези вземания, въпреки че ЗПП не посочва кой ще осъществява поддържката на създадената от „Националното бюро за правна помощ“ информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път.

Към закона липсва изобщо каквото и да било мотивиране с аргументи по същество на чл.8а от ЗПП и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, поради което не може да се направи преценка за действителното правно положение по отчитане на правната помощ по електронен път в контекста на правата и задълженията, заложени в съществуващото преди изменението правно положение в дейността на адвокатските съвети по отчитане на правната помощ по електронен път.

Както бе посочено по-горе, ЗПП /обн. ДВ, бр.13 от 2017 год./ пряко застрашава стопанската дейност на стопанските субекти, с чиито информационни системи за отчитане на правната помощ по електронен път работят адвокатските съвети в страната в противоречие с чл.19, ал.3 от Конституцията чрез създаването на риск за неплатежоспособност на предприятията развиващи такава дейност.

Отделно чл.8а и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, накърняват правото на собственост на стопанските субекти, разработили информационни системи за отчитане на правната помощ по електронен път, защото законът прегражда правото им да ги предоставят за ползване на адвокатските съвети в страната.

6. Противоречие с принципа на правовата държава, предвиден в чл.4, ал.1 от Конституцията.

В своята практика Конституционния съд поддържа, че с оглед на правната сигурност и предвидимост на законодателните решения е „конституционно недопустимо законодателят впоследствие да налага неблагоприятни последици за правните субекти, които са действали точно в съответствие със съществуващата нормативна уредба“. В такива хипотези е налице несъщинско обратно действие на уредбата на обществените отношения /вж. Решение №7/2009 год. по к.д.№11/2009 год., Решение

№5/2017 год. по к.д.№12/2016 год./.

. Законодателят не следва да допуска „внезапни, неочаквани и непропорционални на конституционните стандарти законодателни промени“ /вж. Решение №8/2017 год. по к.д.№1/2017 год./. Нещо повече, законодателят следва да осигури защита на законно придобитите от страна на лицата права. Дори и да се преследва определена, поставена с даден закон цел, като например единна информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, то тази цел трябва да се осъществи, чрез най-щадящите за правните субекти промени. Конституционният съд отбелязва, че „при съставянето на законите в правовата държава законодателят трябва да търси решения, които да задоволяват справедливия интерес в рамките на модела, който Конституцията задава, а не инцидентно или под влияние на случайни фактори да въвежда рестрикции и да установява привилегии, нито да предоставя права, които не могат да бъдат упражнявани“. Този извод е закрепен и в постоянната практика на Конституционния съд. Всички тези изисквания са част от правовата държава. Ето защо оспорените разпоредби са противоконституционни и не съответстват на чл.4, ал.1 от Конституцията.

7. Противоречие с чл.134, ал.1 и ал.2 от Конституцията.

Наред с това оспорените разпоредби на чл.8а от ЗПП и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, ощетяват противоконституционно не само лицата по отношение на развитието на стопанска дейност, но въвеждат положения, с които се намесват в дейността на Адвокатурата, която по конституция е свободна, независима и самоуправляваща се, а организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Свободната и независима адвокатура играе ролята на гарант (не единственият, разбира се) на конституционния принцип за разделение на властите и по-конкретно на независимостта на съдебната власт. На пръв поглед такава конструкция изглежда странно – адвокатурата е извън системата на държавните органи (именно, защото е свободна, независима и самоуправляваща се съгласно чл.134, ал.1 от Конституцията). Същевременно дейността на адвоката за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица го поставя в непосредствено съприкосновение с държавата и най-вече с органите на съдебната власт, пред която адвокатите осъществяват процесуално представителство за защита на тези права и законни интереси. А именно съдебната власт по силата на чл.117, ал.1 от Конституцията е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и на самата държава като участник в оборота. Не е случайно, че систематично конституционната уредба на адвокатурата е в Глава VІ от Конституцията (”Съдебна власт”), като при това прави впечатление дори, че при очертаване на компетентността на съдебната власт и на адвокатурата Конституцията използва сходна терминология – адвокатурата „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси”, а съдебната власт „защитава” същите.

Както е имал възможност да подчертае и Конституционния съд (КС) в практиката си, именно „съдебната защита е най-висшата правна гаранция, както за защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица, така и като гаранция за законосъобразност на издаваните от изпълнителната власт административни актове” (Решение № 5 от 2003 г.). В този смисъл спокойно може да се каже, че във функционално отношение адвокатурата стои най-близо до съдебната власт, като тази близост разкрива и чисто психологически аспекти на базата на взаимното съзнание за принадлежност към една и съща професионална общност – тази на юриста, посветил се на правото и законността.

С приемането на законовите промени в чл.8а от ЗПП и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, обаче самоуправляващата се по конституция адвокатура в лицето на адвокатските съвети в Република България са поставени в невъзможност да осъществяват дейността си по отчитане на правната помощ по електронен път свободно, защото държавата ултимативно им налага, чрез коя информационна система те да отчитат правната помощ по електронен път – отново без мотиви и в конфликт с Конституцията.

В заключение, изземването на стопанската дейност на частноправни субекти и осигуряването на възможност за осъществяването и под формата и начина, предвиден в чл.8а от ЗПП и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП, както и намесата в една конституционно уредена като самоуправляваща се, свободна и независима адвокатурата, действаща чрез адвокатските си съвети, представлява необосновано погазване на Конституцията, което ощетява не само юридическите лица, адвокатските съвети, но и адвокатите.

Считам че, посочените разпоредби засягат по противоконституционен начин правата и законните интереси на българските граждани, както и основни принципи на Конституцията.

1. ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННОСТ на чл.8а от ЗПП и параграф 13 от ПЗРЗИДЗПП

Българската адвокатура е призвана да брани правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица по силата на чл.134 от Конституцията. Като неин орган Висшият адвокатски съвет от своя страна е оправомощен от чл.150, ал.4 от Конституцията да сезира Конституционния съд с искане да упражни конституционното си правомощие по чл.149, ал.1, т.2 за произнасяне по противоконституционност на закон, който засяга права и законни интереси на гражданите.

Оспорените разпоредби преграждат възможността, който и да е правен субект, с изключение на държавата в лицето на „Националното бюро за правна помощ“, да създава информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, а адвокатските съвети да осъществяват дейността си по отчитане на правната помощ по електронен път в рамките на своята самостоятелност, независимост и самоуправление. Така се засягат не просто правата и законните интереси на юридическите лица и на адвокатските съвети, но и на физическите лица и адвокати, тъй като в хипотеза на държавен монопол, в която нито един стопански субект не би могъл да участва на пазара на създаване на информационна система за отчитане на правната помощ по електронен път, а нито един адвокатски съвет няма свободно и независимо да избере коя информационна система ще ползва за отчитане на правната помощ по електронен път, те са напълно изключени за стопанските субекти – от стопанския оборот в един конкретен сегмент от сферата на информационните системи и технологии, а за адвокатурите, респ. адвокатските съвети – от конституционно защитеното им право на самоуправление основано на Закона за адвокатурата.

Ето защо, Ви молим, да отправите искане в изискуемата от чл.17, ал.1 от Закона за Конституционния съд, писмена форма с реквизитите, предвидени в чл.18, ал.2 от Правилника за

организацията и дейността на Конституционния съд до КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да бъде установена противоконституционност:

–на чл. 8а. от Закона за правната помощ /Обн. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 27 Април 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.99 от 17 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.82 от 21 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.28 от 19 Март 2013г., изм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. ДВ. бр.63 от 4 Август 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 6 Юли 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 6 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г./

-на §13 от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за правната помощ /обн.ДВ.бр.13 от 2017 год./,

поради противоречието им с чл.4, ал.1, чл.17, ал.1 и ал.3, чл.18, ал.4, чл.19, ал.1-3 и чл.134, ал.1 и ал.2 от Конституцията.

ПРИЛОЖЕНИЕ: 1/. Предложение вх.№654-04-345/20.12.2016 год.; 2/. Доклад вх.№753-03-2/13.01.2017 год.; 3/. Стенограма от заседание на комисия Протокол №96/12.01.2017 год.; 4/. Стенограма от 22-ро извънредно заседание на Народното събрание от 24.01.2017 год.